Интересът към лечебната иглика датира още от времето на Чарлз Дарвин, който я е изучавал старателно. Чрез изследването на лечебната иглика като типично тревисто растение се надяваме не само да научим повече за този вид, но и да усъвършенстваме разбирането си за състоянието на други сходни видове. Много от нас са чували за най-изследваните моделни организми, като опитните плъхове, плодовите мушици и хлебната мая. В изследванията ни лечебната иглика може да се разглежда като нещо подобно на моделен вид.

Чрез колективно събиране на информация за лечебната иглика можем да научим повече за състоянието на лечебната иглика и други тревисти растения. С наученото ще можем да оценим влиянието на промените в естествената среда върху някои важни аспекти от биологичното разнообразие. Лечебната иглика в частност може да служи за индикатор дали населяваните от нея местообитания са в добро или влошаващо се състояние.

Лечебната иглика е хетеростилна – това означава, че различните разновидности на даденото растение са с различни цветове. Ще наричаме тези разновидности тип S и тип L. Погледнати отгоре, в тип S могат лесно да се разграничат пет прашника, а в тип L отвън може да се види само едно близалце (на снимката). Наименованието „тип S“ произлиза от първата буква на английската дума „short“ (къс), отнасяща се до късия женски репродуктивен орган, който е скрит във венчето и по-дългите мъжки репродуктивни органи, които могат да се видят отвън. Наименованието „тип L“ произлиза от първата буква на английската дума „long“ (дълъг), отнасяща се до дългия женски репродуктивен орган, който се вижда от външната част, а по-късите мъжки репродуктивни органи (тичинки) са скрити във венчето.
                     тип L                                                 тип S
L-tüüpi õis
S-tüüpi õis











За да се възпроизвежда успешно, тип L трябва да разпръсква поленовите си зърна към тип S. Това работи и в обратна посока – поленът от тип S трябва да достига до тип L. Поради това растението не може да се самоопрашва, с което се предотвратява възникването на генетична ерозия. Кръстосаното опрашване между различните типове цветове още повече насърчава генетичния обмен и увеличава генетичното разнообразие. Голямото генетично разнообразие е важен фактор за запазването на жизнеспособността и дълготрайната устойчивост на вида. Тук можете да прочетете повече за генетичното разнообразие. Всичко това означава, че растенията също си подбират партньорите!

Потокът на полен между тези два типа цветове се осъществява единствено от опрашващи насекоми, които имат ролята на медиатори в този сложен „брачен договор“. За да осигурим благосъстоянието на растението, трябва да направим това и за опрашващите насекоми – дивите, медоносните и земните пчели, пеперудите и други малки, но безценни помощници.

В популациите на лечебна иглика съотношението между броя на тип S и тип L обикновено е равностойно, с други думи приблизително 50:50. Възникването на дисбаланс намалява възможностите на растенията да откриват подходящ партньор, възпрепятствайки опрашването и генетичния обмен, а това от своя страна намалява и дългосрочната жизнеспособност на растенията.

Обикновените затревени площи, които са предпочитани от лечебната иглика, стават все по-редки в модерния свят. Изчезването на затревените площи води до спад в растителните популации, които разчитат на тях като място за живот. Един огромен спад в популациите от лечебна иглика би могъл да причини дисбаланс в бройките от тип L и тип S, понякога до такава степен, че единия тип да изчезне изцяло от средата. С вашата помощ искаме да научим повече именно за това вероятно изместване на баланса на популациите от тип L и тип S, причинено от промените в средата.


Как да разпознаем лечебната иглика?



Лечебната иглика (Primula veris) е пролетно цвете. Тя е многогодишно растение, което означава, че едно растение ще израсне и цъфти на същото място в продължение на много години. На вид може да бъде сбъркана с крилатолистната (висока) иглика (Primula elatior) и обикновената иглика (Primula vulgaris). Различните видовете от род Иглика (Primula) могат също лесно да се кръстосват. Когато провеждате наблюдението си, следете за лечебната иглика!

Как изглежда лечебната иглика?

Лечебната иглика е тревисто растение със средна височина от 10 до 30 см. Листата му са продълговати и на дължина стигат до 20 см. Едно растение може да разполага с няколко стъбла. Цветовете на лечебната иглика наподобяват дълбоки наклонени надолу жълти камбанки с оранжеви точки. Клъстерите от едновременно цъфтящи цветове стигат от 5 до 16 на едно място, обикновено всички насочени в една посока.

Разграничаване на лечебната иглика от други подобни видове?

В сравнение с крилатолистната иглика (Primula vulgaris), цветята на лечебната иглика са по-малки, цветът им е яркожълт и във вътрешността си имат оранжеви точки. Цветовете на крилатолистната иглика обикновено са по-големи и с по-бледожълт цвят. Цветовете на лечебната иглика са с формата на камбанки, докато тези на крилатолистната са по-отворени. Обикновената иглика е с по-късо стъбло, а цветовете ѝ са с много бледожълт, розов, розово-лилав, а понякога дори бял цвят. Повечето видове иглика се срещат често в домашните градини и могат лесно да се размножават извън тях. Цветовете им могат да са с различни багри, като например пурпурен, червен, оранжев и розов. В природата лечебната иглика се среща само с яркожълт цвят.

крилатолистна иглика                               безстъблена иглика

Лечебната иглика е един от предвестниците на пролетта. В зависимост от региона и атмосферното време тя обикновено започва да цъфти от февруари в продължение на около две седмици. В по-студен климат или в по-високите части на планините разцъфването може да започне по-късно и да продължи до средата на юли. На по-топли места началото на разцъфването може да е още през април.

Къде вирее лечебната иглика?

Лечебната иглика е често срещана в Европа, като в червения списък е в графата „най-малко застрашени“. Поради загубата на местообитанията ѝ обаче популацията ѝ намалява. Лечебната иглика предпочита сухи или умерено влажни варовити почви, но може да се среща и в по-киселинни почви. Лечебната иглика може да се открие в нормално поддържани затревени площи, паркове, ливади, пасища, както и на места на преход между гори и затревени площи, например – горски поляни, храсталаци и в околностите на гори. Тя предпочита слънчевото разположение.